Какво и колко в живота се купува с пари

Едва ли има човек, който поне веднъж не си е задал този, за едни – важен, за други – не толкова, въпрос. И защо не – от всички медии, жълти и не дотам жълти вестници и списания ни заслепяват бляскавите коли, лъскави бижута, маркови тоалети и аксесоари, и многобройните заслужени и незаслужени награди на т.нар. холивудски знаменитости, влачещи по червените килими из цял свят несметните си богатства, способни да нахранят две трети от гладната ни планета. А в последните години на „българския преход” безуспешно се опитват да им подражават и самообявилите се за такива родни „таланти”. Но дали под бляскавата повърхност не се крият някакви мрачни, дълбоко пазени тайни? Дали всъщност многото пари успяват да купят наистина всичко? Свобода? Здраве? Достойнство? Дори живот.

Един пресен случай от последните седмици безпощадно оспорва положителния отговор на този въпрос – случаят „Роман Полански”. Световноизвестен кинорежисьор, носител на многобройни награди, между които 3 Златни глобуса, 2 Златни палми, 4 номинации за Оскар и един спечелен, създал едни от най-запомнящите се филми на всички времена – „Бебето на Розмари”, „Китайски квартал”, великолепния „Пианистът” и много други. И какво от това? Мнозина помнят кървавата 1969 – годината след феноменалния успех на „Бебето на Розмари”, когато Чарлс Менсън и компания по най-жесток начин заколиха бременната му съпруга Шарън Тейт и приятелите им в семейното имение. Последваха обвиненията в блудство с 13-годишната тогава (днес вече на достолепната възраст 45 години) Саманта Геймър, които правителството на Съединените Щати съвсем правилно заклейми като „ИЗНАСИЛВАНЕ” (защото, нека сме честни, сексът с 13-годишна си е точно това) и издаде международна заповед за арест. И Швейцария не можа да скрие именития творец от полски произход. И сега, въпреки славата и богатството, които безспорният му талант напълно заслужава, г-н Полански по 23 часа гледа обикновен телевизор в помещение с размерите на килер и се разхожда един час дневно в безименен швейцарски затвор, очаквайки екстрадирането си в САЩ.

Какво ли щеше да стане с покойния Патрик Суейзи, ако можеше да върне времето назад и с парите, честно спечелени с невероятен талант, да си „купи” (колкото и грубо да звучи) навременна диагноза, за да се спаси от фаталния рак? В никакъв случай нямам за цел да опетня паметта му. Великият актьор е сред онези, с чийто прекрасни и запомнящи се роли в „Крайпътна къща”, „Мръсни танци”, „Призрак” и много други и аз израснах и по които проливах безброй литри девически сълзи. Обичам го и винаги ще ми липсва. Но можеше ли да се предотврати? Очевидно е, че не. Макар че се бори докрай, не се отказа, не преклони глава. Отиде си с достойнство, заобиколен от обичащи го близки.

А Майкъл (Джексън)? Какво, като имаше милиони? Каква полза, че три месеца след смъртта си той още е на върха и още печели от себе си? Цялото си детство преживях с неговата музика и част от това мое детство си отиде заедно с него. Отиде си оплют, неразбран и смачкан. Милионите му има кой да ги брои…

За последно (но не на последно място) целенасочено оставих безумно красивата Кристина Апългейт. Цялото й същество може да се определи в едно изречение – прелестна, умна, амбициозна, работохоличка и…. естествено, богата. Но и тя не бе пощадена от лична трагедия. Богатството й не можа да спаси бившия й приятел Лий Гривас от фатална свръхдоза. После, дали поради наследствена обремененост (майка й е сред оцелелите), дали просто бе случайно съвпадение, но и тя се изправи срещу страшната диагноза – „РАК” – на гърдата, кошмарът на всяка втора жена на планетата. Шапка й свалям, че не рухна и не се предаде. Взе светкавично и разумно решение и през 2008 година напълно доброволно се подложи на двойна мастектомия, за да запази живота си. След дълго и безуспешно сърфиране в мрежата не открих един, който да сподели, че е направила грешка. Само суперлативи, многомилионна подкрепа от колеги и фенове. Може би затова напълно заслужено бе избрана за най-красивото лице на сп. „Пийпъл” за 2009 година, а това, само по себе си, е признание, защото в случая наградата бе комплексна – красивото лице бе допълнено от решителност, кураж, дългогодишен принос в изследванията на рака на гърдата, траен принос в развлекателната индустрия. Може да послужи за светлинка в тунела – макар и рядко, понякога парите все пак „купуват” живот.