Задръстения до шия

Страшно се вдъхнових нещо… Ама така се вдъхнових, че днес ей така от що не съм си избила напиращото отвсякъде вдъхновение, реших, без да мисля един вид, да ида да се видя с една позната, да пием по едно, да се оплачем от живота… Малки дневни радости… Тя е мъжко момиче и се наложи да ме изчака, докато аз кибичех в задръстването в София. Ама много коли много нещо бре… Не знам колко стана официалното население на София, но автомобилите май станаха половин милион.

Да се видиме обаче е едно, ама да стигнеш до Плиска в час пик е нещо съвсем друго, а пък да си навреме е направо трето… Четвъртото е да се намерим, но моята позната е лесна за намиране – просто се оглеждаш за магазин за обувки.

Задръстване 1: Булевард Гоце Делчев
Един е Яне, царот на Пирин… Ако беше тука Яне немаше да има таково нещо, бре! Ама не – то Гоце е инТЕЛЕгент, дет се вика учил човекот, па революционер станал, ма могъл да пише, па писал, писал, ум да ти зайде. Он убаво писал, ама това нема нищо общо с темата! Вече пуша, щото, както споделих преди, това е малкият любим грях. Земи огин, запали ме, направи ме пепел. Един европеец от спрялата до мен кола ме гледа лошо. Кво ме гледаш – къде дават така, сеир за без пари. Невъзпитани хора брей! А аз отново имам херпес, голям и особено гаден. Оглеждам се в огледалото за задно виждане… Като елмаз и стъкло! А зад мен коли, коли, почерняло е и всички бълват газове и смрад.

Задръстване 2: Булевард България при пазар Иван Вазов.
Тук трепят големците, ма аз съм мъничко човече, на децата мил другар, имам приказки чудесни… И кибича. Ама си и пея. Те пият и пият, дано забравят… Глупости! Аз не пия в колата!!! Само пея… Което както вече знаете си е престъпление! До мен колата е голяма. Ама толкова е голяма, че не мога да разбера аджеба автомобил ли е, камион ли е или нещо друго по-масивно. Много сърдит шеф ме гледа лошо от черното МПС. Пак… Ок де, луксозен джип е, не е камион. Ах смукача, не подскача!

Задръсване 3: Каналът
Глей го па тоя с колелото – здрав, прав и корав пък чафка му изпила мозъка. Прави специален слалом между спрелите коли. Жив още. Бравос, моето момче радвай се сега, щото няма да има за после. Когато бях овчарче и овците пасях, бях много благодарен – по задръствания не висях. Но то това си е вече по навик и професионално изкривяване. Пред мене бус на Спиди. А да ви видя колко сте бързи, къде са ви крилцата. Нааа ще закъснеете! Нека ви е, щом ми пречите на гледката?! А то каква гледка! Момък бледен, изпит, с очи сини, почти сиви, с кола бяла, почти сива… Ама сивото е на мода. Обичам те, обичам твоите ръце! Не, не ща зелено! Не, не си отивай ще ми бъде тъжно…

И после бях в един магазин за обувки.