Калибриране на LCD монитор чрез хардуерно калибриране

LCD монтори с IPS матрица – това е най-висшият клас монитори за работа с цветове. Моделите в този клас всъщност са 1:1 идентични с топ моделите от класа с пълна хардуерна настройка. Разликите са следните:

1. От моделите с пълна хардуерна настройка ръчно се мерят и избират най-добрите бройки.
2. Процесорите на тези най-добри бройки се разрешават за комуникация с напълно автоматизиран софтуер за пълно хардуерно калибриране и генериране на профили. Този софтуер се включва в комплекта на монитора.
3. Добавят се някои екстри като сенници и средства за почистване.
4. За определена стойност на цветовата температура и гамата (например 5000 К и гама 1,8 или 65000 К и гама 2,2) се извършва ръчно фабрично калибриране на всяка една бройка с цветови анализатор (струва около 10 000 евро). За тази екстра се издава уникален сертификат за дадения сериен номер на монитора.
5. Някои модели покриват и дори надхвърлят Adobe RGB цветовото пространство или ECI-RGB.
6. Използване на LED подсветка.

Поради точки 1 до 6 цената на монитора нараства спрямо цената на модел с пълни хардуерни цветови настройки. Понякога това нарастване е в пъти (LED подсветка).

Пак да кажем, че поради 10-12 и дори 14 битовите LUT на тези монитори и до 16 битовата точност на софтуера им за калибриране и процесорите в тях, загуба на градации няма. Поради същите причини в най-добрите модели балансът на сивото за всички нива от 0 до 255 е впечатляващ.

Най-хубавото при мониторите от високия клас с хардуерно калибриране е лекота на работа. Да, този клас монитори са трудни за обяснение и разбиране, защото изискват познания по електроника, LCD технологии и управление на цветовете, но пък за сметка на това се настройват безпроблемно. И точно това е едно от най-фундаменталните им предимства. Колкото по-нисък клас е мониторът, толкова по-трудно се калибрира и изисква специалист и 30-60 min, през повечето от които се настройва само менюто на монитора. Хардуерното калибриране е далеч по-просто – изисква се само индивид, който знае що е яркост, гама и цветова температура, и 5 до 15 min. През тези от 5-15 минути човекът не предприема действия, докато мониторът сам се калибрира, без никаква намеса от страна на човека. След тези 5-15 минути човекът просто трябва да натисне Save, за да запише получения профил. И това е.

Виждали сме хора, които много се боят да калибрират монитора си с хардуерно калибриране. Най-вече защото са виждали как се прави софтуерно и това им е взело страха. Няма по-просто нещо от калибрирането на монитор с хардуерно калибриране! Ако можете да работите с Photoshop, няма начин да не се справите и с тази задача.

За целта ви трябват:

Монитор с хардуерно калибриране.
Колоритометър или спектрофотометър.
Софтуер за калибриране, който идва със самия монитор.
Софтуера, който върви с колориметъра на монитора с хардуерно калибриране е само за софтуерно калибриране. Ако ще ползвате него и ще калибрирате през видеокартата, защо тогава сте си купили толкова скъп монитор с хардуерно калибриране? Колориметрите, така или иначе, си вървят със съответния софтуер, но от пакетчето на колориметъра вадите само уреда и не пипате компактдиска. Драйвери за колориметъра със сигурност има в софтуера за калибриране на самия монитор.

Софтуерите за хардуерно калибриране винаги имат версия за Windows и Macintosh. След стартирането им трябва да въведете точно 3 числа – яркост в cd/m2, гама коефициент и цветова температура в градуси Келвин. Обикновено има опция за задаване на нивото на черното. Ако го направите, значи фиксирате контраста на монитора. Ако изберете яркост 100 cd/m2 и ниво на черното 0,5 cd/m2, контрастът ви в най-добрия случай става 100/0,5 = 200:1. В нормално осветена стая няма да видите повече от 150:1 до 200:1. По-хубавото е, че градациите в контраст 200:1 са разпределени правилно съобразно зададения коефициент на цветова гама. Цветовата температура може да въведете както в градуси Келвин, така и като х, у координати.

Има и други интуитивни хитрости. Да речем, имате еталонен източник на светлина – наподобяващо шкаф устройство, което има лампа с точно определен спектър (5000К), създаваща точно определена осветеност, и монитор, който искате да калибрирате по същия начин. Вместо да се чудите каква стойност на яркостта и на цветовата температура да зададете, достатъчно е със софтуер за калибриране на монитора и колориметъра да измерите спектъра и яркостта на светлината от „шкафа”. Така тези два параметъра директно фиксират като цел, а след калибрирането мониторът ви ще има същата яркост и цветова температура като осветеността в светлинния шкаф.

Някои софтуери имат и още един хитър начин за фиксиране на цветовата температура. Взимате колориметъра, слагате го на 20-25 см от листа хартия, чието бяло при зададената околна светлина искате да стане бяло на монитора, и кликвате Меasure. Бялото на листа се задава като цветова температура на монитора. Остана само да зададете гамата. Е, според модела монитор тук може да избирате между калибриране в L. След това слагате нежно колориметъра в прозорчето за мерене, което еднозначно ще ви се появи на екрана, и натискате бутона Start, Measure, Calibrate или както там е кръстен. Комуникацията между монитора и софтуера за калибриране е по USB интерфейс, процесът ще е завършил за около 5 мин. Ако е по DDC (цифров протокол за връзка, който „върви” по видео кабела – аналогов или DVI), може да почакате до към 15-20 мин.

Софтуерите за хардуерно калибриране на монитори предлагат още много екстри. По стара българска традиция често се случва професионалист да се „прежали” и да си купи монитор с хардуерно калибриране, но да си спести пари за колориметър. Тогава за него е особено полезна на възможността да се генерират различни профили, които по-късно да избират и да се зареждат в монитора, без да е необходимо да се минава през процеса на калибриране, респ. без да е необходим колориметър. Разбира се, след около месец работа е необхадимо мониторът да се калибрира отново по вече генерираните профили, за да се компенсират евентуалните изменения от процеса на стареене.

Посткалибровачни ръчни настройки. Въпреки прецизните алгоритми на калибриране, напълно е възможно да не останем доволни от възпроизвеждането на определени цветове след приключване на процеса. Да речем, искаме жълтото да бъде малко по-наситено, червеното да стане по близо до магента. Софтуерът за хардуерно калибриране на някои монитори предлага опцията фини ръчни посткалибровъчни донастройки с превю в реално време на следните параметри: яркост, ниво черно, гама или цветови тон и цветова насите-ност за всеки RGB и CMY цвят независимо. С местенето на плъзгачите виждаме резултата веднага. След като вече сме доволни, можем да прекалибрираме монитора така, че направените след началното калибриране ръчни донастройки да се асоциират с първоначално зададения профил. Технически тези корекции не се записват в профила и не се използват от Photoshop при трансформации. Всеки път, когато в монитора се зареди профил с направени ръчни донастройки, той светва съобразно тях.

Приоритет на баланса на сивото. Тъй като TFT LCD мониторите с подсветка CCFL и с хардуерно калибриране нагласяват цветовата си температура и гама коефициента с едни и същи LUT таблици, може да зададем приоритет на баланса на сивото. Това значи, че мониторът ще се калибрира по такъв начин, че цветовата температура да бъде максимално близка до зададената цел дори и за ниските нива на яркост.

Емулация на цветови пространства на други монитори. Определени монитори с гама (например Adobe RGB) имат опция в софтуера за калибриране, с която могат да „светнат” с параметрите на друг монитор, които се задават чрез профила на монитора. Това е много полезно, когато например печатарят, разполагащ с такъв хубав монитор, има профил на вашия монитор и може да види цветовете на своя монитор така, както ги виждате вие на вашия. След това може например да сравни цветовете на отпечатъка и да предвиди доста точно кое не би ви харесало.

Режим на измерване. Измерва се реалният монитор и се сравнява дали отговаря на целта, записана в ICC профила. Разликата се дава като ΔЕ. Ако ΔЕ е по-голямо от допустимото, мониторът се нуждае от прекалибриране. Някои софтуери отиват много по-далеч – измерват баланса на сивото, разликата между реалния монитор и профила за различни нива от 0 до 255 и разликата между целта и реалния монитор. Всички резултати се изписват в таблици с L*a*b* и ΔЕ стойности и служат за реална оценка на точността на калибриране.

Chromatic Adaption. Практиката показва, че монитор калибриран на 5000К, изглежда различно от D50 Lightbox. Тестовете са показали, че ако монитор трябва да отговаря на D50, той трябва да се калибрира на малко по-студена цветова температура – между 5600 и 6000 К. D50 обаче е стандартът, по който си говорят всички ICC съвместими приложения. Следователно, ако мониторът е калибриран на температура, по-висока от 5000 К, е добре точката на бялото му да бъде „свалена” до D50. Това се нарича Chromatic Adaption. Линейното преобразуване не е удачно, защото човешкото око възприема нелинейно. За целта са разработени различни математически модели (Bradford, von Kries), които да оптимизират визуализацията на цветовете съобразно човешкото възприятие за цвят, когато мониторът не е настроен на 5000 К.

Някои монитори идват със софтуер с възможност за генериране на матрични и LUT 16-битови ICC профили. Photoshop CS3 би трябвало да работи коректно с LUT профили за монитор. Професионалистът обаче не трябва само да се впечатлява от възможностите на мониторите. След като има толкова много възможности за калибриране, изниква разумният въпрос: „Как да съм сигурен, че измежду всички възможни комбинации мониторът ми е калибриран на нужната за моята работа?” За целта някои софтуери за калибриране предлагат процедури за проверка по SWOP и UGRA/FOGRA, като дават препоръки за какъв тип печат е подходящ мониторът при дадено калибриране.

След толкова много символи и писания, в крайна сметка на какви параметри да си калибрирам монитора? Адски добър въпрос. Ще се опитам да ви отговоря следващия път