Лютеница – българска традиция и рецепта

Да умееш да се ориентираш в хилядното многообразие от нови продукти и вкусове, изпълнили магазините на хранителните вериги, е забележително майсторство. Езикът и стомахът са стародавните инструменти на мозъка за определяне на посоките и трудно могат да бъдат подведени. Търсенето се подчинява на тенденциите за естественост и здравословност на храната. Колкото и да се доверяваме на науката, винаги отделяме време за задълбочено проучване на етикетите.

И когато намерим в тях указания за истински традиционен вкус и натурални суровини, не можем да не опитаме. Разчитаме на липса на оцветители, овкусители и подобрители, а това е указание, че може да намерим търсения домашен вкус.

Домашен вкус означава резултат на процес за приготвяне на храна, който е издигнат в култ. Истината е в мамините и бабините рецепти, в спазването на пропорциите и в онова огромно количество слънце, земя, вода и труд, превърнати в най-вкусното нещо на света.

С настъпването на лятото можем да започнем да се приготвяме за производство на домашни зеленчукови специалитети. Традиционната лютеница не е проста смес от печени чушки и патладжани с добавени към тях смлени домати и типични подправки. Тя е и технология, и екологична чистота на района, където са произведени зеленчуците, и съвършенство на рецептите на предците. Производството вече граничи с магия. Българите харесват силния характерен аромат на лютеницата и намират в нея истинския български вкус.

Българската традиционна лютеница освен целия зеленчуков микс, който събира в себе си е и много други недоловими за чужденеца усещания. Тези усещания обаче веднага въздействат на българина. Това, което става край казана и огъня не може да се опише с думи. Над селото пада мрак, но септември е топъл и мек. Навсякъде пред доварите пъстри седянки с баби, деца и оживление. Лястовиците прелитат ниско и после се събират на жицата. Вече са наговарят да излитат. От дворовете мирише на огън и печени зеленчуци. Бабите си хортуват, децата тичат насам натам като пощръклели. Край кръчмата са се събрали селските зевзеци. Селяни с колела кръстосват наколо. Шумотевица, глъча и странно усещане за мир и хармония. Близо до казана с лютеницата седи моята баба и стъква огъня. Разбърква често, за да не загори сместта на дъното на казана. От обора пръхти кобилата. Дядо ми носейки още дърва за огъня, минава покрай кобилата и й подвиква стой мирна Веске. Това е селото в сезона на лютеницата. Толкова ми се иска отново да съм там.